7.11.2010 г., 18:22 ч.
Есенно
Днес Ноември е спрял и на тази изсъхнала пейка,
дето денем и нощем попива господни сълзи,
там седи пак душата ми. Тих и безмълвен е в нея
този свят, нещо търсещ от теб, нещо, дето си ти.
Всяка бяла бреза днес е сиво дърво от копнежи
и на клоните спят кротко моите думи за теб.
Ако ти се обърнеш веднъж, може даже да видиш,
няма друго назад, нито пътища прашни напред,
щом не знам как минава денят ти и колко ли пъти
си се влюбил във нечии чужди и тъжни очи.
Като ехо във мен чувам твоите есенни стъпки,
не към мен, а към други, които сега си открил. ...
дето денем и нощем попива господни сълзи,
там седи пак душата ми. Тих и безмълвен е в нея
този свят, нещо търсещ от теб, нещо, дето си ти.
Всяка бяла бреза днес е сиво дърво от копнежи
и на клоните спят кротко моите думи за теб.
Ако ти се обърнеш веднъж, може даже да видиш,
няма друго назад, нито пътища прашни напред,
щом не знам как минава денят ти и колко ли пъти
си се влюбил във нечии чужди и тъжни очи.
Като ехо във мен чувам твоите есенни стъпки,
не към мен, а към други, които сега си открил. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
-
-
Бях в полето вълшебното цвете и пчеличка до мен долетя. Кацна тя, потрепери с крилете и превърна в п...
-
Тази моя безкрайност съвсем се износи и падна върху пътя, протрит от нозете на хиляди луди. Не за би...
-
Сега съм само ехо на магьосник, завърнал слънцето от залеза изтлял. Осъмвам преродил се в чужд самот...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
