13 нояб. 2014 г., 00:00
Есенно
Затрополя дъждът
с високите си токчета
по темето плешиво
на дърветата.
Прозорците на къщите
потръпнаха
като войници
близо до победата.
А кестените
ококорено ме гледаха
с очите си кафяви,
кръгли, лъскави
върху асфалта
щедро разпилени.
Покорно, жално
падаха листата.
И вятърът -
страхлив жребец-
препускаше.
Мъглите
по петите се настъпваха.
Миришеше на край
и на сбогуване.
Два спомена
се давеха във локвите,
изхвърлени от лятото
на тръгване.
© Нина Чилиянска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много хубаво стихотворение!Промени настроението ми.
Благодаря за удоволствието при четенето!
Много, много ми хареса, Нина!Поздравявам те и ти желая нови творчески успехи! -
Нарисувала си прекрасна есен, Нина!Неподражаема образност с много
интересни хрумки!"Мъглите по петите се настъпваха","Миришеше на край и на сбогуване","Два спомена се давеха във локвите" и др.
Харесах е го оценявам високо!Поздравление!!!!! -
Възхитен!
-
Прекрасна есенна картина.
Чудесен стих, Нин!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Чудесен, носталгичен стих!
Благодаря ти за удоволствието, Нина!