Затрополя дъждът
с високите си токчета
по темето плешиво
на дърветата.
Прозорците на къщите
потръпнаха
като войници
близо до победата.
А кестените
ококорено ме гледаха
с очите си кафяви,
кръгли, лъскави
върху асфалта
щедро разпилени.
Покорно, жално
падаха листата.
И вятърът -
страхлив жребец-
препускаше.
Мъглите
по петите се настъпваха.
Миришеше на край
и на сбогуване.
Два спомена
се давеха във локвите,
изхвърлени от лятото
на тръгване.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
