Есенно
Затрополя дъждът
с високите си токчета
по темето плешиво
на дърветата.
Прозорците на къщите
потръпнаха
като войници
близо до победата.
А кестените
ококорено ме гледаха
с очите си кафяви,
кръгли, лъскави
върху асфалта
щедро разпилени.
Покорно, жално
падаха листата.
И вятърът -
страхлив жребец-
препускаше.
Мъглите
по петите се настъпваха.
Миришеше на край
и на сбогуване.
Два спомена
се давеха във локвите,
изхвърлени от лятото
на тръгване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
