18 янв. 2009 г., 18:11

Евроинтеграция

1.5K 1 19

Евроинтеграция

 

 

По полята из нивята

бурен избуява,

а земята - тя, горката,

оран ожидава.

 

Всяко село - опустело -

старци там изтляват,

да работят те имота

щат, но не успяват.

 

Колко време ще отнеме

за да проумеем -

без реформа в срок и норма

няма да успеем...

 

Парламентът до момента

никак не решава

таз дилема и проблема

се задълбочава.

 

Как заплати по-богати

Юръп*  би ни дала

като тъне само в тръне

България цяла!?

 

 С буренаци и трънаци

искаме в Европа

да се включим - ще получим

европейска сопа.

 

Незабавно да избавим                                                                                                          

от злини нивята -

на Европа да се хлопа

после на вратата!

 

2006 г.

     

 

Това стихотворение беше публикувано във в-к "Трета възраст", няколко месеца преди да ни приемат в ЕС, но не цялото. Цензурата оряза половината от  него. Любопитен съм, дали Вие ще го публикувате цялото, след като "европейската сопа" е вече факт. Вапцаров казва, че само в мечтите няма цензура, дали е прав? 

 

                    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Тенев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хэх...Ваши грабли.теперь наши грабли...
  • Ех, нема такъв народ...
  • Хубаво,но от дистанция на времето,никой не помни какво е било!!!Днес като говоря на моят горд-син,не вярва!!!Затова-се пише и на камък,да се помни!!!
  • Не такойже иа пропоица,матери своиу продат!
  • Правилно!Открила си от къде взаимствах мелодията.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...