18.01.2009 г., 18:11

Евроинтеграция

1.5K 1 19

Евроинтеграция

 

 

По полята из нивята

бурен избуява,

а земята - тя, горката,

оран ожидава.

 

Всяко село - опустело -

старци там изтляват,

да работят те имота

щат, но не успяват.

 

Колко време ще отнеме

за да проумеем -

без реформа в срок и норма

няма да успеем...

 

Парламентът до момента

никак не решава

таз дилема и проблема

се задълбочава.

 

Как заплати по-богати

Юръп*  би ни дала

като тъне само в тръне

България цяла!?

 

 С буренаци и трънаци

искаме в Европа

да се включим - ще получим

европейска сопа.

 

Незабавно да избавим                                                                                                          

от злини нивята -

на Европа да се хлопа

после на вратата!

 

2006 г.

     

 

Това стихотворение беше публикувано във в-к "Трета възраст", няколко месеца преди да ни приемат в ЕС, но не цялото. Цензурата оряза половината от  него. Любопитен съм, дали Вие ще го публикувате цялото, след като "европейската сопа" е вече факт. Вапцаров казва, че само в мечтите няма цензура, дали е прав? 

 

                    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хэх...Ваши грабли.теперь наши грабли...
  • Ех, нема такъв народ...
  • Хубаво,но от дистанция на времето,никой не помни какво е било!!!Днес като говоря на моят горд-син,не вярва!!!Затова-се пише и на камък,да се помни!!!
  • Не такойже иа пропоица,матери своиу продат!
  • Правилно!Открила си от къде взаимствах мелодията.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...