Jan 18, 2009, 6:11 PM

Евроинтеграция

  Poetry » Civic
1.5K 1 19

Евроинтеграция

 

 

По полята из нивята

бурен избуява,

а земята - тя, горката,

оран ожидава.

 

Всяко село - опустело -

старци там изтляват,

да работят те имота

щат, но не успяват.

 

Колко време ще отнеме

за да проумеем -

без реформа в срок и норма

няма да успеем...

 

Парламентът до момента

никак не решава

таз дилема и проблема

се задълбочава.

 

Как заплати по-богати

Юръп*  би ни дала

като тъне само в тръне

България цяла!?

 

 С буренаци и трънаци

искаме в Европа

да се включим - ще получим

европейска сопа.

 

Незабавно да избавим                                                                                                          

от злини нивята -

на Европа да се хлопа

после на вратата!

 

2006 г.

     

 

Това стихотворение беше публикувано във в-к "Трета възраст", няколко месеца преди да ни приемат в ЕС, но не цялото. Цензурата оряза половината от  него. Любопитен съм, дали Вие ще го публикувате цялото, след като "европейската сопа" е вече факт. Вапцаров казва, че само в мечтите няма цензура, дали е прав? 

 

                    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Тенев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хэх...Ваши грабли.теперь наши грабли...
  • Ех, нема такъв народ...
  • Хубаво,но от дистанция на времето,никой не помни какво е било!!!Днес като говоря на моят горд-син,не вярва!!!Затова-се пише и на камък,да се помни!!!
  • Не такойже иа пропоица,матери своиу продат!
  • Правилно!Открила си от къде взаимствах мелодията.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....