Излъга ме…

Земята не е спирала да се върти!

Излъга ме…

Не сме били само аз и ти!

Излъга ме…

Не си се променил!

Повярвах…

Умът  ми къде е бил!?

Потопи ме бавно в лъжи и във измама,

стигнах дъното и сега спасения няма.

Със всеки опит дъх да си поема,

убивам бавно душата наранена.

Сега си спомен,

само той остана жив,

да ме преследва и  напомня

за образа ти подъл и лъжлив.

Някога едва ли ще си простя,

че повярвах ти... повярвах в таз лъжа…

Сега не се усещам мъртва ли съм или полужива.

Вече сраснах с маската фалшива...

Излъгах всички... как не разбрах...

Защо ли само себе си да излъжа не успях…