* * *
Излъга ме…
Земята не е спирала да се върти!
Излъга ме…
Не сме били само аз и ти!
Излъга ме…
Не си се променил!
Повярвах…
Умът ми къде е бил!?
Потопи ме бавно в лъжи и във измама,
стигнах дъното и сега спасения няма.
Със всеки опит дъх да си поема,
убивам бавно душата наранена.
Сега си спомен,
само той остана жив,
да ме преследва и напомня
за образа ти подъл и лъжлив.
Някога едва ли ще си простя,
че повярвах ти... повярвах в таз лъжа…
Сега не се усещам мъртва ли съм или полужива.
Вече сраснах с маската фалшива...
Излъгах всички... как не разбрах...
Защо ли само себе си да излъжа не успях…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Всички права запазени
