* * *
Излъга ме…
Земята не е спирала да се върти!
Излъга ме…
Не сме били само аз и ти!
Излъга ме…
Не си се променил!
Повярвах…
Умът ми къде е бил!?
Потопи ме бавно в лъжи и във измама,
стигнах дъното и сега спасения няма.
Със всеки опит дъх да си поема,
убивам бавно душата наранена.
Сега си спомен,
само той остана жив,
да ме преследва и напомня
за образа ти подъл и лъжлив.
Някога едва ли ще си простя,
че повярвах ти... повярвах в таз лъжа…
Сега не се усещам мъртва ли съм или полужива.
Вече сраснах с маската фалшива...
Излъгах всички... как не разбрах...
Защо ли само себе си да излъжа не успях…
© Пепи All rights reserved.
