28 янв. 2009 г., 17:01

Фалшиво

957 1 2
Фалшиви сме, сякаш направени от стъкло

и прикриваме чувствата човешки.

Живеем в заблуда и лъжа,

не се учим от направените грешки.

 

Кои сме всъщност? Помним ли още?

И защо се правим на "щастливи"?

Едва ли някога ще можем

да изградим това, което вече сме убили?

 

Отдавна от душите се отказахме,

протъргувахме ги, все едно са предмети.

По-лоши сме и грешни, а не го признаваме -

няма да си върнем мечтите отнети.

 

Подвластни сме и до болка пияни -

вече нямаме над главите ореоли.

Омърсени сме и слепи. Очите са издрани.

Ако не изтрезнеем, ще живеем проклети.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Инна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен ми хареса много....... да не си го пипнала в никакъв случаи :D шегувам се решението си е твое!!!Успех!
  • ако си се насочила към класическия стих - брой срички, чети на глас, преправяй.
    иначе казано - постарай се повече!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...