28.01.2009 г., 17:01

Фалшиво

964 1 2
Фалшиви сме, сякаш направени от стъкло

и прикриваме чувствата човешки.

Живеем в заблуда и лъжа,

не се учим от направените грешки.

 

Кои сме всъщност? Помним ли още?

И защо се правим на "щастливи"?

Едва ли някога ще можем

да изградим това, което вече сме убили?

 

Отдавна от душите се отказахме,

протъргувахме ги, все едно са предмети.

По-лоши сме и грешни, а не го признаваме -

няма да си върнем мечтите отнети.

 

Подвластни сме и до болка пияни -

вече нямаме над главите ореоли.

Омърсени сме и слепи. Очите са издрани.

Ако не изтрезнеем, ще живеем проклети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен ми хареса много....... да не си го пипнала в никакъв случаи :D шегувам се решението си е твое!!!Успех!
  • ако си се насочила към класическия стих - брой срички, чети на глас, преправяй.
    иначе казано - постарай се повече!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...