28.01.2009 г., 17:01

Фалшиво

955 1 2
Фалшиви сме, сякаш направени от стъкло

и прикриваме чувствата човешки.

Живеем в заблуда и лъжа,

не се учим от направените грешки.

 

Кои сме всъщност? Помним ли още?

И защо се правим на "щастливи"?

Едва ли някога ще можем

да изградим това, което вече сме убили?

 

Отдавна от душите се отказахме,

протъргувахме ги, все едно са предмети.

По-лоши сме и грешни, а не го признаваме -

няма да си върнем мечтите отнети.

 

Подвластни сме и до болка пияни -

вече нямаме над главите ореоли.

Омърсени сме и слепи. Очите са издрани.

Ако не изтрезнеем, ще живеем проклети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен ми хареса много....... да не си го пипнала в никакъв случаи :D шегувам се решението си е твое!!!Успех!
  • ако си се насочила към класическия стих - брой срички, чети на глас, преправяй.
    иначе казано - постарай се повече!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...