Фалшиви сме, сякаш направени от стъкло
и прикриваме чувствата човешки.
Живеем в заблуда и лъжа,
не се учим от направените грешки.
Кои сме всъщност? Помним ли още?
И защо се правим на "щастливи"?
Едва ли някога ще можем
да изградим това, което вече сме убили?
Отдавна от душите се отказахме,
протъргувахме ги, все едно са предмети.
По-лоши сме и грешни, а не го признаваме -
няма да си върнем мечтите отнети. ...