бялатишина бялатишина
33 136
1 янв. 2018 г., 01:41

Фантом

611 2 9

Тая сила, която ми даде
да посрещна живота сама, 
без да бягам страхливо от раните, 
без да падам от чужда вина. 

 

Тая сила, която отключи
да погледна живота направо, 
и сломен, и сгрешил, несполучил,
да го взема отново на рамо.

 

Тая сила, която издигна
да съм себе си, въпреки другите, 
да разкъсам решетките минало, 
да съм лъч в свойте собствени лудости... 

 

Тая сила, която ми вдъхваш
да прощавам, от обич посечена,
се разлисти, когато си тръгна... 
А остана във мене за вечности... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0