бялатишина бялатишина
33 136
1 янв. 2018 г., 01:41

Фантом

610 2 9

Тая сила, която ми даде
да посрещна живота сама, 
без да бягам страхливо от раните, 
без да падам от чужда вина. 

 

Тая сила, която отключи
да погледна живота направо, 
и сломен, и сгрешил, несполучил,
да го взема отново на рамо.

 

Тая сила, която издигна
да съм себе си, въпреки другите, 
да разкъсам решетките минало, 
да съм лъч в свойте собствени лудости... 

 

Тая сила, която ми вдъхваш
да прощавам, от обич посечена,
се разлисти, когато си тръгна... 
А остана във мене за вечности... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0