1 янв. 2018 г., 01:41

Фантом

612 2 9

Тая сила, която ми даде
да посрещна живота сама, 
без да бягам страхливо от раните, 
без да падам от чужда вина. 

 

Тая сила, която отключи
да погледна живота направо, 
и сломен, и сгрешил, несполучил,
да го взема отново на рамо.

 

Тая сила, която издигна
да съм себе си, въпреки другите, 
да разкъсам решетките минало, 
да съм лъч в свойте собствени лудости... 

 

Тая сила, която ми вдъхваш
да прощавам, от обич посечена,
се разлисти, когато си тръгна... 
А остана във мене за вечности... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...