бялатишина бялатишина
33 136
Jan 1, 2018, 1:41 AM

Фантом

  Poetry » Love
608 2 9

Тая сила, която ми даде
да посрещна живота сама, 
без да бягам страхливо от раните, 
без да падам от чужда вина. 

 

Тая сила, която отключи
да погледна живота направо, 
и сломен, и сгрешил, несполучил,
да го взема отново на рамо.

 

Тая сила, която издигна
да съм себе си, въпреки другите, 
да разкъсам решетките минало, 
да съм лъч в свойте собствени лудости... 

 

Тая сила, която ми вдъхваш
да прощавам, от обич посечена,
се разлисти, когато си тръгна... 
А остана във мене за вечности... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9