1.01.2018 г., 1:41

Фантом

607 2 9

Тая сила, която ми даде
да посрещна живота сама, 
без да бягам страхливо от раните, 
без да падам от чужда вина. 

 

Тая сила, която отключи
да погледна живота направо, 
и сломен, и сгрешил, несполучил,
да го взема отново на рамо.

 

Тая сила, която издигна
да съм себе си, въпреки другите, 
да разкъсам решетките минало, 
да съм лъч в свойте собствени лудости... 

 

Тая сила, която ми вдъхваш
да прощавам, от обич посечена,
се разлисти, когато си тръгна... 
А остана във мене за вечности... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...