20 дек. 2007 г., 22:57

* * *

1.4K 1 2
НАРОД
    Народ от просяци издигат,
    окъсаните дрипи даже не личат,
    душите български умират
    в прокобен миг от пошлостта
    на времето, отритнало човека.

    Във лудост страшна се превръща
    борбата за "честит" живот,
    от гордостта лице извръща
    опорочена стенеща земя.

    Държавата, продала хората за роби,
    продажен дух потъпква всяка чест,
    срама подписа в завещание
    в родината на Аспарух.

    Народът й днес стене, скита се и страда
    по цялата земя,
    обиден, унижен и просещ,
    той търси своите права.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Миладинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Във лудост страшна се превръща
    борбата за "честит" живот,"

    А има ли,"честит живот"?Къде е?
    Във книга,филм,или във сън забравен...
    Но не в сегашното ни ежедневие,
    Превърнало се в състезание кошмарно...

    Поздравления!Развълнува ме!Актуално е!
  • търси...много хубав , силен стих.
    с много обич за теб.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...