20.12.2007 г., 22:57

* * *

1.4K 1 2
НАРОД
    Народ от просяци издигат,
    окъсаните дрипи даже не личат,
    душите български умират
    в прокобен миг от пошлостта
    на времето, отритнало човека.

    Във лудост страшна се превръща
    борбата за "честит" живот,
    от гордостта лице извръща
    опорочена стенеща земя.

    Държавата, продала хората за роби,
    продажен дух потъпква всяка чест,
    срама подписа в завещание
    в родината на Аспарух.

    Народът й днес стене, скита се и страда
    по цялата земя,
    обиден, унижен и просещ,
    той търси своите права.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Миладинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Във лудост страшна се превръща
    борбата за "честит" живот,"

    А има ли,"честит живот"?Къде е?
    Във книга,филм,или във сън забравен...
    Но не в сегашното ни ежедневие,
    Превърнало се в състезание кошмарно...

    Поздравления!Развълнува ме!Актуално е!
  • търси...много хубав , силен стих.
    с много обич за теб.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...