Dec 20, 2007, 10:57 PM

* * *

  Poetry » Civic
1.4K 1 2
НАРОД
    Народ от просяци издигат,
    окъсаните дрипи даже не личат,
    душите български умират
    в прокобен миг от пошлостта
    на времето, отритнало човека.

    Във лудост страшна се превръща
    борбата за "честит" живот,
    от гордостта лице извръща
    опорочена стенеща земя.

    Държавата, продала хората за роби,
    продажен дух потъпква всяка чест,
    срама подписа в завещание
    в родината на Аспарух.

    Народът й днес стене, скита се и страда
    по цялата земя,
    обиден, унижен и просещ,
    той търси своите права.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Миладинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Във лудост страшна се превръща
    борбата за "честит" живот,"

    А има ли,"честит живот"?Къде е?
    Във книга,филм,или във сън забравен...
    Но не в сегашното ни ежедневие,
    Превърнало се в състезание кошмарно...

    Поздравления!Развълнува ме!Актуално е!
  • търси...много хубав , силен стих.
    с много обич за теб.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...