Dec 20, 2007, 10:57 PM

* * *

  Poetry » Civic
1.4K 1 2
НАРОД
    Народ от просяци издигат,
    окъсаните дрипи даже не личат,
    душите български умират
    в прокобен миг от пошлостта
    на времето, отритнало човека.

    Във лудост страшна се превръща
    борбата за "честит" живот,
    от гордостта лице извръща
    опорочена стенеща земя.

    Държавата, продала хората за роби,
    продажен дух потъпква всяка чест,
    срама подписа в завещание
    в родината на Аспарух.

    Народът й днес стене, скита се и страда
    по цялата земя,
    обиден, унижен и просещ,
    той търси своите права.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Миладинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Във лудост страшна се превръща
    борбата за "честит" живот,"

    А има ли,"честит живот"?Къде е?
    Във книга,филм,или във сън забравен...
    Но не в сегашното ни ежедневие,
    Превърнало се в състезание кошмарно...

    Поздравления!Развълнува ме!Актуално е!
  • търси...много хубав , силен стих.
    с много обич за теб.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...