Dec 20, 2007, 10:57 PM

* * *

  Poetry » Civic
1.4K 1 2
НАРОД
    Народ от просяци издигат,
    окъсаните дрипи даже не личат,
    душите български умират
    в прокобен миг от пошлостта
    на времето, отритнало човека.

    Във лудост страшна се превръща
    борбата за "честит" живот,
    от гордостта лице извръща
    опорочена стенеща земя.

    Държавата, продала хората за роби,
    продажен дух потъпква всяка чест,
    срама подписа в завещание
    в родината на Аспарух.

    Народът й днес стене, скита се и страда
    по цялата земя,
    обиден, унижен и просещ,
    той търси своите права.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Миладинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Във лудост страшна се превръща
    борбата за "честит" живот,"

    А има ли,"честит живот"?Къде е?
    Във книга,филм,или във сън забравен...
    Но не в сегашното ни ежедневие,
    Превърнало се в състезание кошмарно...

    Поздравления!Развълнува ме!Актуално е!
  • търси...много хубав , силен стих.
    с много обич за теб.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...