*********
Застинал и заспал е днес градът,
в морето от тревоги аз се гмуркам,
опитвайки по всички пътища отвъд,
да стигна до покоя, но не мога.
Застанал на скалата на скръбта,
стоя и взирам се дълбоко в мрака.
Изплуват спомени далечни. Съвестта
умислено преде влакното на тъгата.
Далечна Буря виждам там, пред мен
да цепи океана с бесни длани.
Навред вълни огъва той, опитомен,
реват от болка водите му раздрани.
Огънат като него съм и аз,
каквото съм посял - това ще жъна.
Дойде ли вече моят час,
отново във водата да потъна?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Joakim from the grave Все права защищены
