*********
Застинал и заспал е днес градът,
в морето от тревоги аз се гмуркам,
опитвайки по всички пътища отвъд,
да стигна до покоя, но не мога.
Застанал на скалата на скръбта,
стоя и взирам се дълбоко в мрака.
Изплуват спомени далечни. Съвестта
умислено преде влакното на тъгата.
Далечна Буря виждам там, пред мен
да цепи океана с бесни длани.
Навред вълни огъва той, опитомен,
реват от болка водите му раздрани.
Огънат като него съм и аз,
каквото съм посял - това ще жъна.
Дойде ли вече моят час,
отново във водата да потъна?
© Joakim from the grave All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Каква истина съм изрекъл, която да не е в душата ми?
-
Тук няма какво да се добави.
Електра е права - тъжно е...
но - истинско. -
Много близко до мен е написаното! Хубав стих....тъжен..
-
Въздействаща образност, силна！
-
Благодаря! На всички ви! Направихте деня ми с една идея по-светъл.
-
Майсторско!
-
Много поетично и много познато
-
Щом е отново,значи ще изплува! Харесва ми!
-
Ще опитам да стоя над водата. Лека нощ!
-
Красива асоциация, но все пак... Да. Това е твоят избор.
И не потъвай! Имаш още за казване - най-малкото
Лека нощ! -
Защото ги пиша за звездичка, която не ги чете.
-
А защо обезличаваш думите си със звездички? Заслужават заглавие..
-
Поздрави и от мен. Благодаря, че прочете.
-
Тук има много силен заряд! Стихиен! Това е моето усещане.
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
