29 окт. 2007 г., 12:53

* * *

759 0 5
От днес реших живота си да променя -
не мразя, но и вече не обичам.
Обичах теб, но ти не ме разбра,
сега е късно... вече, няма смисъл.
Сърцето ми тъжно изстина за теб,
във лед се превърна, угасна искрата,
животът продължава, с теб или без теб,
на мен от днес пък стана ми приятелка съдбата.
За ''сбогом'' ти махам с ръка отмаляла,
не моля за обич - щом трябва върви,
след всяка обич, зная, идва раздяла,
така е, повярвах - повярвай и ти.


                                     29. 10. 2007 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...