Oct 29, 2007, 12:53 PM

* * *

  Poetry » Love
761 0 5
От днес реших живота си да променя -
не мразя, но и вече не обичам.
Обичах теб, но ти не ме разбра,
сега е късно... вече, няма смисъл.
Сърцето ми тъжно изстина за теб,
във лед се превърна, угасна искрата,
животът продължава, с теб или без теб,
на мен от днес пък стана ми приятелка съдбата.
За ''сбогом'' ти махам с ръка отмаляла,
не моля за обич - щом трябва върви,
след всяка обич, зная, идва раздяла,
така е, повярвах - повярвай и ти.


                                     29. 10. 2007 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Памела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...