29.10.2007 г., 12:53

* * *

755 0 5
От днес реших живота си да променя -
не мразя, но и вече не обичам.
Обичах теб, но ти не ме разбра,
сега е късно... вече, няма смисъл.
Сърцето ми тъжно изстина за теб,
във лед се превърна, угасна искрата,
животът продължава, с теб или без теб,
на мен от днес пък стана ми приятелка съдбата.
За ''сбогом'' ти махам с ръка отмаляла,
не моля за обич - щом трябва върви,
след всяка обич, зная, идва раздяла,
така е, повярвах - повярвай и ти.


                                     29. 10. 2007 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Памела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...