11 апр. 2009 г., 04:43

Fifty five, но съм си Fine

1.3K 0 41

 

Дочаках Пролетта,

онази истинската -

от днес

на всяка зима

картата е проиграна.

И зная, че от 365

най-силен коз

е единадесетият.

 

Дочаках Пролетта.

По дяволите делниците -

идва празникът.

Във аромата на април

се чувства все по-силен

Животът ми -

къделята от цветове

изпредена.

И точно знам

къде и колко да залагам,

защо по-малко

трябва да раздавам

от себе си на вятъра.

Нали родила съм се

лястовица бяла -

отвсякъде се виждам,

навсякъде ме чакат

с надежда, с вяра

и любов.

 

Дочаках Пролетта,

тъй както жаждата

дочаква щастие,

с усмивка разцъфтяла

върху устните.

Навярно вече съм

по-млада със година,

а може би - със десет...

Ако ги преброя -

са колкото ми трябват.

 

Да -  

Fifty five,

но съм си много

Fine!

 

 

 

 

April - Flowers Show 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За приятелката наша три дни вдигах пълна чаша! Веси, на тази дата празнуват и едни други борци ... Обаче ти си печеният борец за истинското слово на необятното поле на любовта! На истински въглени си печена! Честита да си! Ведрина бъди!!!
  • Fifty five, но съм си Fine
    Леле, Йосифова, чак ти завидях, ама и аз скоро ще съм...Fine, така да знаеш!!! Бъди...си такава, каквато си, аз всякак те харесвам!!!
  • Честитих ти вече, но не мога да подмина този красив стих без коментар!
    Бъди честита приятелко!!!Прегръщам те топло!
  • Страхотен стих! И от мен честит Рожден ден и Връбница!
  • Честито, Веси! Животворна да си!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...