11.04.2009 г., 4:43

Fifty five, но съм си Fine

1.3K 0 41

 

Дочаках Пролетта,

онази истинската -

от днес

на всяка зима

картата е проиграна.

И зная, че от 365

най-силен коз

е единадесетият.

 

Дочаках Пролетта.

По дяволите делниците -

идва празникът.

Във аромата на април

се чувства все по-силен

Животът ми -

къделята от цветове

изпредена.

И точно знам

къде и колко да залагам,

защо по-малко

трябва да раздавам

от себе си на вятъра.

Нали родила съм се

лястовица бяла -

отвсякъде се виждам,

навсякъде ме чакат

с надежда, с вяра

и любов.

 

Дочаках Пролетта,

тъй както жаждата

дочаква щастие,

с усмивка разцъфтяла

върху устните.

Навярно вече съм

по-млада със година,

а може би - със десет...

Ако ги преброя -

са колкото ми трябват.

 

Да -  

Fifty five,

но съм си много

Fine!

 

 

 

 

April - Flowers Show 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За приятелката наша три дни вдигах пълна чаша! Веси, на тази дата празнуват и едни други борци ... Обаче ти си печеният борец за истинското слово на необятното поле на любовта! На истински въглени си печена! Честита да си! Ведрина бъди!!!
  • Fifty five, но съм си Fine
    Леле, Йосифова, чак ти завидях, ама и аз скоро ще съм...Fine, така да знаеш!!! Бъди...си такава, каквато си, аз всякак те харесвам!!!
  • Честитих ти вече, но не мога да подмина този красив стих без коментар!
    Бъди честита приятелко!!!Прегръщам те топло!
  • Страхотен стих! И от мен честит Рожден ден и Връбница!
  • Честито, Веси! Животворна да си!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...