Когато затворят се всички пътеки
и няма пролука за нас.
Когато осъмнем без стон и утеха
и отегчени застанем без повод на старт.
Тогава ще спрем. Без дъх. Отмалели...
Ще съмне с кикот деня.
И спомени глухо ще бъдат погребани -
ридаещи слепи сърца.
© Евгения Попандова Все права защищены