Финал

Poetry » Love

1.6K 0 15

Когато затворят се всички пътеки

и няма пролука за нас.

Когато осъмнем без стон и утеха

и отегчени застанем без повод на старт.

Тогава ще спрем. Без дъх. Отмалели...

Ще съмне с кикот деня.

И спомени глухо ще бъдат погребани -

ридаещи слепи сърца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tonilazova (Антоанета Лазова)

Пътеките винаги нодят до някъде, прескачаш и продължаваш, път без исход няма!

2010-03-24T11:14:19+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Хареса ми!

2010-03-21T23:07:23+02:00
plami-6 (Плами)

Харесва ми този финал, Ева!

2010-03-10T17:48:57+02:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Винаги трябва да има стълба и светлинка за излизане от нищото

2010-02-28T22:08:14+02:00
stel88 (Стеляна)

Чета го пак и пак и пак... И не мога да спра! Страхотно е!

2010-02-28T22:02:32+02:00