14 сент. 2018 г., 19:31

Флорънс

990 0 3

Той идваше със свойта сила мощна ,

със нищо неможещ да се спре,

страх вселяваше във всички ,

и рушеше със свойте ветрове .

 

Ветрове бясни като зверове,

зверове които искат да убият ,

и пред нищо не ще се спре ,

той идва за да се разкрие.

 

А хората забравят суетата ,

и омразата и любовта дори ,

страх обгръща им душата ,

и всеки иска да се спаси .

 

А спасението бяха им душите,

чистите и неопетнените души ,

и това можеше да  не случи,

ако хората бяхме по-добри.

 

Но добротата тя беше забравена

като стара ненужна монета 

и ето затова ни се връща

и ни показва че не е наша планетата. 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...