14 sept 2018, 19:31

Флорънс

  Poesía
993 0 3

Той идваше със свойта сила мощна ,

със нищо неможещ да се спре,

страх вселяваше във всички ,

и рушеше със свойте ветрове .

 

Ветрове бясни като зверове,

зверове които искат да убият ,

и пред нищо не ще се спре ,

той идва за да се разкрие.

 

А хората забравят суетата ,

и омразата и любовта дори ,

страх обгръща им душата ,

и всеки иска да се спаси .

 

А спасението бяха им душите,

чистите и неопетнените души ,

и това можеше да  не случи,

ако хората бяхме по-добри.

 

Но добротата тя беше забравена

като стара ненужна монета 

и ето затова ни се връща

и ни показва че не е наша планетата. 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...