Той идваше със свойта сила мощна ,
със нищо неможещ да се спре,
страх вселяваше във всички ,
и рушеше със свойте ветрове .
Ветрове бясни като зверове,
зверове които искат да убият ,
и пред нищо не ще се спре ,
той идва за да се разкрие.
А хората забравят суетата ,
и омразата и любовта дори ,
страх обгръща им душата ,
и всеки иска да се спаси .
А спасението бяха им душите,
чистите и неопетнените души ,
и това можеше да не случи,
ако хората бяхме по-добри.
Но добротата тя беше забравена
като стара ненужна монета
и ето затова ни се връща
и ни показва че не е наша планетата.
© Виктория Петрова All rights reserved.