Sep 14, 2018, 7:31 PM

Флорънс

  Poetry
986 0 3

Той идваше със свойта сила мощна ,

със нищо неможещ да се спре,

страх вселяваше във всички ,

и рушеше със свойте ветрове .

 

Ветрове бясни като зверове,

зверове които искат да убият ,

и пред нищо не ще се спре ,

той идва за да се разкрие.

 

А хората забравят суетата ,

и омразата и любовта дори ,

страх обгръща им душата ,

и всеки иска да се спаси .

 

А спасението бяха им душите,

чистите и неопетнените души ,

и това можеше да  не случи,

ако хората бяхме по-добри.

 

Но добротата тя беше забравена

като стара ненужна монета 

и ето затова ни се връща

и ни показва че не е наша планетата. 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...