14.09.2018 г., 19:31

Флорънс

987 0 3

Той идваше със свойта сила мощна ,

със нищо неможещ да се спре,

страх вселяваше във всички ,

и рушеше със свойте ветрове .

 

Ветрове бясни като зверове,

зверове които искат да убият ,

и пред нищо не ще се спре ,

той идва за да се разкрие.

 

А хората забравят суетата ,

и омразата и любовта дори ,

страх обгръща им душата ,

и всеки иска да се спаси .

 

А спасението бяха им душите,

чистите и неопетнените души ,

и това можеше да  не случи,

ако хората бяхме по-добри.

 

Но добротата тя беше забравена

като стара ненужна монета 

и ето затова ни се връща

и ни показва че не е наша планетата. 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...