Тук вече няма кой да ме посрещне...
Стоим на гарата - багажът ми и аз.
Вали ни дъжд и сигурно сме смешни
на хората, минаващи край нас.
Стоим и чакаме. Какво? Съдбата?
Навярно тя сега е в някой влак
и сигурно чертае, мисли, смята,
но не на мен - на други дава знак.
И по-добре. Така поне ще зная,
че никой не решава вместо мен.
Така поне ще мога да мечтая,
че в моя град се връщам някой ден,
че тук любими хора ще ме чакат,
ще ме посрещнат с топлина и смях,
а аз ще сляза като в сън от влака,
повярвала в съня си и във тях...
© Нина Все права защищены
Бих искал да прочета нещо ново от тази поетеса.
Тя влиза тук, но не публикува.
Досадното, отново са хвалебствията.
Те смачкват поезията, и не, защото аз мисля така.
"Хвалу и клевету приемли равнодушно,
и не оспоривай глупца".
Много преди нас е писано това,
всички знаете от кой е, разбира се.