adiveil (Нина) adiveil (Нина)
2 16
Jul 17, 2009, 2:55 PM

Гара

  Poetry
2.3K 0 45

Тук вече няма кой да ме посрещне...

Стоим на гарата - багажът ми и аз.

Вали ни дъжд и сигурно сме смешни

на хората, минаващи край нас.

 

Стоим и чакаме. Какво? Съдбата?

Навярно тя сега е в някой влак

и сигурно чертае, мисли, смята,

но не на мен - на други дава знак.

 

И по-добре. Така поне ще зная,

че никой не решава вместо мен.

Така поне ще мога да мечтая,

че в моя град се връщам някой ден,

 

че тук любими хора ще ме чакат,

ще ме посрещнат с топлина и смях,

а аз ще сляза като в сън от влака,

повярвала в съня си и във тях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Стихотворението е хубаво, класически стих.
    Бих искал да прочета нещо ново от тази поетеса.
    Тя влиза тук, но не публикува.
    Досадното, отново са хвалебствията.
    Те смачкват поезията, и не, защото аз мисля така.

    "Хвалу и клевету приемли равнодушно,
    и не оспоривай глупца".
    Много преди нас е писано това,
    всички знаете от кой е, разбира се.
  • EvaRang (Eva Rang)
    EvaRang (Eva Rang)
    Невероятен талант! Наистина! Настръхнах!
  • yotovava (Валентина Йотова)
    yotovava (Валентина Йотова)
    Талант, който е оставил тук само 16 стихотворения.
  • mislitel (Георги Каменов)
    mislitel (Георги Каменов)
    Срещата с талант е винаги вълнуваща. А сега е време да изчетя творбите ти тук, и единственото жалко е, че са само 16...
    Поздравявам те.
  • stenli499 (Станислава)
    stenli499 (Станислава)
    Чудесна поезия,Нина!Често идвам тук!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0