Гара

Поезия

2.3K 0 45

Тук вече няма кой да ме посрещне...

Стоим на гарата - багажът ми и аз.

Вали ни дъжд и сигурно сме смешни

на хората, минаващи край нас.

Стоим и чакаме. Какво? Съдбата?

Навярно тя сега е в някой влак

и сигурно чертае, мисли, смята,

но не на мен - на други дава знак.

И по-добре. Така поне ще зная,

че никой не решава вместо мен.

Така поне ще мога да мечтая,

че в моя град се връщам някой ден,

че тук любими хора ще ме чакат,

ще ме посрещнат с топлина и смях,

а аз ще сляза като в сън от влака,

повярвала в съня си и във тях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Петър1 (Петър Димитров)

Стихотворението е хубаво, класически стих.
Бих искал да прочета нещо ново от тази поетеса.
Тя влиза тук, но не публикува.
Досадното, отново са хвалебствията.
Те смачкват поезията, и не, защото аз мисля така.

"Хвалу и клевету приемли равнодушно,
и не оспоривай глупца".
Много преди нас е писано това,
всички знаете от кой е, разбира се.

2019-08-13T14:01:51+03:00
EvaRang (Eva Rang)

Невероятен талант! Наистина! Настръхнах!

2019-08-13T12:46:48+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Талант, който е оставил тук само 16 стихотворения.

2019-08-13T12:40:53+03:00
mislitel (Георги Каменов)

Срещата с талант е винаги вълнуваща. А сега е време да изчетя творбите ти тук, и единственото жалко е, че са само 16...
Поздравявам те.

2019-08-13T12:19:18+03:00
stenli499 (Станислава)

Чудесна поезия,Нина!Често идвам тук!

2013-04-08T00:05:32+03:00