5 мая 2010 г., 21:07

Глухарче

3.6K 0 20

 

Всяка сутрин рано-рано

златното цветче поглежда.

И към слънцето засмяно

то главицата навежда.

 

Грее златното глухарче,

сякаш топли ми ръчичките.

То - на слънцето другарче,

а далече е, горкичкото!

 

Но ще мине малко време,

като облаче ще побелее.

Малко семенце ще вземе,

весело ще се засмее.

 

И ще литне към небето,

слънчицето да прегърне.

Ще си стопли сърчицето,

па в гората ще се върне.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...