Глухарче
Всяка сутрин рано-рано
златното цветче поглежда.
И към слънцето засмяно
то главицата навежда.
Грее златното глухарче,
сякаш топли ми ръчичките.
То - на слънцето другарче,
а далече е, горкичкото!
Но ще мине малко време,
като облаче ще побелее.
Малко семенце ще вземе,
весело ще се засмее.
И ще литне към небето,
слънчицето да прегърне.
Ще си стопли сърчицето,
па в гората ще се върне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
