Всяка сутрин рано-рано
златното цветче поглежда.
И към слънцето засмяно
то главицата навежда.
Грее златното глухарче,
сякаш топли ми ръчичките.
То - на слънцето другарче,
а далече е, горкичкото!
Но ще мине малко време,
като облаче ще побелее.
Малко семенце ще вземе,
весело ще се засмее.
И ще литне към небето,
слънчицето да прегърне.
Ще си стопли сърчицето,
па в гората ще се върне.
© Мария All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
