Всяка сутрин рано-рано
златното цветче поглежда.
И към слънцето засмяно
то главицата навежда.
Грее златното глухарче,
сякаш топли ми ръчичките.
То - на слънцето другарче,
а далече е, горкичкото!
Но ще мине малко време,
като облаче ще побелее.
Малко семенце ще вземе,
весело ще се засмее.
И ще литне към небето,
слънчицето да прегърне.
Ще си стопли сърчицето,
па в гората ще се върне.
© Мария All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
