Плъзгам се по вятъра, носи ме море. Слънцето прибира моето дете. Ангел се превръща в грозен виещ вълк. Музата ме блъска, музата и дълг. Свети безобразно твойта красота. Как да те обидя, как да те сразя? Облак се превръща в мазен, лепкав дъжд. А дърво изгнило се нарича мъж. Детски спомен пада. И омазан с кал, мисли си, все още, че е идеал. Вие, зверохора и жертвосатани, ти народосамец, мирно застани!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.