гняв
Плъзгам се по вятъра, носи ме море.
Слънцето прибира моето дете.
Ангел се превръща в грозен виещ вълк.
Музата ме блъска, музата и дълг.
Свети безобразно твойта красота.
Как да те обидя, как да те сразя?
Облак се превръща в мазен, лепкав дъжд.
А дърво изгнило се нарича мъж.
Детски спомен пада.
И омазан с кал, мисли си, все още, че е идеал.
Вие, зверохора и жертвосатани,
ти народосамец, мирно застани!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Все права защищены
))):-*
