qhve (Зорница)
66 66
Nov 6, 2007, 9:49 AM

гняв 

  Poetry
752 0 2

Плъзгам се по вятъра, носи ме море.
Слънцето прибира моето дете.
Ангел се превръща в грозен виещ вълк.
Музата ме блъска, музата и дълг.
Свети безобразно твойта красота.
Как да те обидя, как да те сразя?
Облак се превръща в мазен, лепкав дъжд.
А дърво изгнило се нарича мъж.
Детски спомен пада.
И омазан с кал, мисли си, все още, че е идеал.
Вие, зверохора и жертвосатани,
ти народосамец, мирно застани!

© Зорница All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??