Гола душа
Когато е гола душата,
а егото силно крещи,
тъгува самотна съдбата,
че пристана сам се руши.
Повяхва за миг красотата,
не взела сияйни лъчи,
превзема деня суетата
и гаснат родени мечти.
Привиква нощта с голотата
и черна дантела плете,
прикрива небето луната
и свежда с умора лице.
Когато е гола душата,
понася безлична мига
и няма покой за съдбата,
лишена от лунна дъга.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наташа Басарова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
