Гола душа
Когато е гола душата,
а егото силно крещи,
тъгува самотна съдбата,
че пристана сам се руши.
Повяхва за миг красотата,
не взела сияйни лъчи,
превзема деня суетата
и гаснат родени мечти.
Привиква нощта с голотата
и черна дантела плете,
прикрива небето луната
и свежда с умора лице.
Когато е гола душата,
понася безлична мига
и няма покой за съдбата,
лишена от лунна дъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
