Когато е гола душата,
а егото силно крещи,
тъгува самотна съдбата,
че пристана сам се руши.
Повяхва за миг красотата,
не взела сияйни лъчи,
превзема деня суетата
и гаснат родени мечти.
Привиква нощта с голотата
и черна дантела плете,
прикрива небето луната
и свежда с умора лице.
Когато е гола душата,
понася безлична мига
и няма покой за съдбата,
лишена от лунна дъга.
© Наташа Басарова All rights reserved. ✍️ No AI Used
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
