19 мар. 2025 г., 21:17  

Голи

500 2 3

“И чашите бяха опразнени, 

и бутилката - с гърло разбито…”

Фиеста - Жак Превер

 

А ние - млади и съвременни

лежахме голи

между думи и понятия:

добри до болка -

прелестни наивници.

Наоколо пророци и разумници

ни предвещаваха любов реална,

и със щастие ни плашеха,

когато чу се между нас

звънът на счупено,

и се целунахме горчиво.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси, Вальо. Всъщност, аз не казвам нищо ново по-горе, а вероятно и навсякъде. Но пък изразявам усещанията си така. По-долу цитирах едно стихотворение от Георги Рупчев, който казва истините директно, и в точното време. Има и други, които в началото бяха буйни, но на стари години предъвкваха стари истини. Кой, кого, и как и какво? Бог да съди и отсява. А хората да си знаем мястото, че нещо много се увлякохме напоследък, и доста повярваха в собственото си величие, и безсмъртие.
  • Хубаво е.
  • Благодаря за “Любими”, и за прочетени. “Фиеста” от Жак Превер е само препратка, но всъщност аз отново се връщам към един талантлив и според мен уникален български поет: Георги Рупчев, и понеже отново идвам в София: ех, тази вечна София, нека възкръсне и това, защото е поезия:

    “Очакват ни софийската мъгла и сводничещи лампи
    и ние ще усучеме тела из русолявите им лапи,
    нощта ще се измачка, ща заври от пот и от пъхтене,
    докато най-накрая съберем пари, за да възкръсне Хелмут...
    Ще дрънкат скандинавски студове в междусезонната ни касичка,
    а ние ще се гаврим с богове - за няколко петачета.”

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...