19 мар. 2025 г., 21:17  

Голи

512 2 3

“И чашите бяха опразнени, 

и бутилката - с гърло разбито…”

Фиеста - Жак Превер

 

А ние - млади и съвременни

лежахме голи

между думи и понятия:

добри до болка -

прелестни наивници.

Наоколо пророци и разумници

ни предвещаваха любов реална,

и със щастие ни плашеха,

когато чу се между нас

звънът на счупено,

и се целунахме горчиво.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси, Вальо. Всъщност, аз не казвам нищо ново по-горе, а вероятно и навсякъде. Но пък изразявам усещанията си така. По-долу цитирах едно стихотворение от Георги Рупчев, който казва истините директно, и в точното време. Има и други, които в началото бяха буйни, но на стари години предъвкваха стари истини. Кой, кого, и как и какво? Бог да съди и отсява. А хората да си знаем мястото, че нещо много се увлякохме напоследък, и доста повярваха в собственото си величие, и безсмъртие.
  • Хубаво е.
  • Благодаря за “Любими”, и за прочетени. “Фиеста” от Жак Превер е само препратка, но всъщност аз отново се връщам към един талантлив и според мен уникален български поет: Георги Рупчев, и понеже отново идвам в София: ех, тази вечна София, нека възкръсне и това, защото е поезия:

    “Очакват ни софийската мъгла и сводничещи лампи
    и ние ще усучеме тела из русолявите им лапи,
    нощта ще се измачка, ща заври от пот и от пъхтене,
    докато най-накрая съберем пари, за да възкръсне Хелмут...
    Ще дрънкат скандинавски студове в междусезонната ни касичка,
    а ние ще се гаврим с богове - за няколко петачета.”

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...