19.03.2025 г., 21:17  

Голи

498 2 3

“И чашите бяха опразнени, 

и бутилката - с гърло разбито…”

Фиеста - Жак Превер

 

А ние - млади и съвременни

лежахме голи

между думи и понятия:

добри до болка -

прелестни наивници.

Наоколо пророци и разумници

ни предвещаваха любов реална,

и със щастие ни плашеха,

когато чу се между нас

звънът на счупено,

и се целунахме горчиво.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, Вальо. Всъщност, аз не казвам нищо ново по-горе, а вероятно и навсякъде. Но пък изразявам усещанията си така. По-долу цитирах едно стихотворение от Георги Рупчев, който казва истините директно, и в точното време. Има и други, които в началото бяха буйни, но на стари години предъвкваха стари истини. Кой, кого, и как и какво? Бог да съди и отсява. А хората да си знаем мястото, че нещо много се увлякохме напоследък, и доста повярваха в собственото си величие, и безсмъртие.
  • Хубаво е.
  • Благодаря за “Любими”, и за прочетени. “Фиеста” от Жак Превер е само препратка, но всъщност аз отново се връщам към един талантлив и според мен уникален български поет: Георги Рупчев, и понеже отново идвам в София: ех, тази вечна София, нека възкръсне и това, защото е поезия:

    “Очакват ни софийската мъгла и сводничещи лампи
    и ние ще усучеме тела из русолявите им лапи,
    нощта ще се измачка, ща заври от пот и от пъхтене,
    докато най-накрая съберем пари, за да възкръсне Хелмут...
    Ще дрънкат скандинавски студове в междусезонната ни касичка,
    а ние ще се гаврим с богове - за няколко петачета.”

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...