Mar 19, 2025, 9:17 PM  

Голи

  Poetry
492 2 3

“И чашите бяха опразнени, 

и бутилката - с гърло разбито…”

Фиеста - Жак Превер

 

А ние - млади и съвременни

лежахме голи

между думи и понятия:

добри до болка -

прелестни наивници.

Наоколо пророци и разумници

ни предвещаваха любов реална,

и със щастие ни плашеха,

когато чу се между нас

звънът на счупено,

и се целунахме горчиво.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мерси, Вальо. Всъщност, аз не казвам нищо ново по-горе, а вероятно и навсякъде. Но пък изразявам усещанията си така. По-долу цитирах едно стихотворение от Георги Рупчев, който казва истините директно, и в точното време. Има и други, които в началото бяха буйни, но на стари години предъвкваха стари истини. Кой, кого, и как и какво? Бог да съди и отсява. А хората да си знаем мястото, че нещо много се увлякохме напоследък, и доста повярваха в собственото си величие, и безсмъртие.
  • Хубаво е.
  • Благодаря за “Любими”, и за прочетени. “Фиеста” от Жак Превер е само препратка, но всъщност аз отново се връщам към един талантлив и според мен уникален български поет: Георги Рупчев, и понеже отново идвам в София: ех, тази вечна София, нека възкръсне и това, защото е поезия:

    “Очакват ни софийската мъгла и сводничещи лампи
    и ние ще усучеме тела из русолявите им лапи,
    нощта ще се измачка, ща заври от пот и от пъхтене,
    докато най-накрая съберем пари, за да възкръсне Хелмут...
    Ще дрънкат скандинавски студове в междусезонната ни касичка,
    а ние ще се гаврим с богове - за няколко петачета.”

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...