19 mar 2025, 21:17  

Голи

  Poesía
503 2 3

“И чашите бяха опразнени, 

и бутилката - с гърло разбито…”

Фиеста - Жак Превер

 

А ние - млади и съвременни

лежахме голи

между думи и понятия:

добри до болка -

прелестни наивници.

Наоколо пророци и разумници

ни предвещаваха любов реална,

и със щастие ни плашеха,

когато чу се между нас

звънът на счупено,

и се целунахме горчиво.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси, Вальо. Всъщност, аз не казвам нищо ново по-горе, а вероятно и навсякъде. Но пък изразявам усещанията си така. По-долу цитирах едно стихотворение от Георги Рупчев, който казва истините директно, и в точното време. Има и други, които в началото бяха буйни, но на стари години предъвкваха стари истини. Кой, кого, и как и какво? Бог да съди и отсява. А хората да си знаем мястото, че нещо много се увлякохме напоследък, и доста повярваха в собственото си величие, и безсмъртие.
  • Хубаво е.
  • Благодаря за “Любими”, и за прочетени. “Фиеста” от Жак Превер е само препратка, но всъщност аз отново се връщам към един талантлив и според мен уникален български поет: Георги Рупчев, и понеже отново идвам в София: ех, тази вечна София, нека възкръсне и това, защото е поезия:

    “Очакват ни софийската мъгла и сводничещи лампи
    и ние ще усучеме тела из русолявите им лапи,
    нощта ще се измачка, ща заври от пот и от пъхтене,
    докато най-накрая съберем пари, за да възкръсне Хелмут...
    Ще дрънкат скандинавски студове в междусезонната ни касичка,
    а ние ще се гаврим с богове - за няколко петачета.”

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...