След деня розовеят пожари
и кълнят пожълтели треви.
Над прозореца, в бяло догарящ,
тежка медена пита виси...
Вдън очите пресъхват сълзите,
но остава гореща следа,
по която да тръгна през дните
пак добър към дома... към дома!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
макар носът ми да е стар,
хващам горещата следа
и тука ме довежда тя!
Мариане, чак сладко ми стана... с мед си я намазал тая следа!