11.01.2013 г., 23:12 ч.  

Горски дух 

  Поезия » Друга
622 0 0
седиш на стола свито
нежно се усмихваш
красотата ти е чудна
но някак не блестиш
вървиш
погледи събираш
а сърце ти
плахо
непорочно
нервно то усмивката криви
учите ти съзирам
устните ти лекичко се свиват ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елиас Канети Всички права запазени

Предложения
: ??:??