Горски дух
787
0
0
седиш на стола свито
нежно се усмихваш
красотата ти е чудна
но някак не блестиш
вървиш
погледи събираш
а сърце ти
плахо
непорочно
нервно то усмивката криви
учите ти съзирам
устните ти лекичко се свиват
но погледа избягваш
и бързо отминаваш
о остани танцувай
не ставай ти пазач
на своя горски дух
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елиас Канети Всички права запазени
