Господари (на чуждото)

24 янв. 2017 г., 11:10 2017-01-24T23:34:13+02:00

Поэзия » Любовная

580 0 4

От година съм като закотвен,

не помръдвам от своето място.

Уж с всички, а вечно самотен,

и с бъдеще доста неясно.

Казват ми, че изпаднал съм в дупка,

според мене направо е яма.

И сърцето не спира да тупка,

а тя е досущ глухоняма.

Нито вижда моите усилия,

нито чува зова ми отчаян.

Романтика в мен и той милия,

все се лута пиян и замаян.

Начало на края задава се,

почнàл съм да се примирявам.

Загърбил самочувствие, его,

С преклонена глава преминавам.

Зад гърба ми ме сочат с пръстите,

с тях довчера посочваха нея.

Чудеха ѝ се, даже се кръстеха,

че не е стигнала апогея си.

Младост, че с мен пропилява,

за нищо аз не съм ставал.

Стигна до нея таз' врява,

че с потъващ кораб съм плавал.

Повярва любовта ми на думите

на някакви тъжни създания...

и днеска отново в устите им,

само че с нови предания.

Хората все ще говорят,

на нас остава да преценим.

Нашия живот ли ще водят

или сами да му се насладим...

nadka_shu (Надежда Атанасова)

2017-01-24T18:57:44+02:00

Харесва ми! Дерзай!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-01-24T18:24:42+02:00

Интересно!
Веси_Еси (Еси)

2017-01-24T16:05:32+02:00

Така е - хората все ще говорят. Поздравления! Хареса ми!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-01-24T13:09:50+02:00

За чуждите лесно се говори, а за своите се мълчи. Харесах!